Средновековни съюзници на Българите.

Въпреки, че не съм съгласен със всичко статията като цяло е добра и си заслужава четенето.

 

Средновековни съюзници на Българите.

Средновековни съюзници на Българите.Печенегите

Проф.д-р Божидар ДИМИТРОВ

 "Един от най-симпатичните етнически компоненти в българската народност безусловно са печенегите, прадедите на днешните шопи. Произходът им е неясен - те се появяват на историческата сцена в VIII-IХ век на североизточната ни граница, както и повечето "варварски" народи от глъбините на Средна и Централна Азия. Излишно е да  спорим за произхода им  - дали са индоевропейци, тюрки или монголци. Имах възможност да напиша, че към момента на добирането си до Европа всеки народ вече е и историческа, а не само биологическа категория. Това се дължи на варварската практика при победоносни войни и нападения да се отвличат жените и децата на победените, за да попълнят демографските загуби. Тези десетки, а понякога стотици хиляди жени и деца пАостепенно променят и расовия тип на побеждаващите варварски народи. Печенегите, както и куманите, заемат изоставените от българите след 681 г. причерноморски степи. Разбира се, хан Аспарух запазва границата по Днепър, но някой трябва да я брани. А редките български гарнизони едва ли могат да се справят с масирано вражеско нападение на многолюдно и изгладняло варварско племе. Българските ханове обаче вече са познавали византийската практика на федератите, т. е. на сключили съюз с държавата племена, които се настаняват в граничните райони и пазят империята от други "варвари". И те си намират първия в историята на България федерат - печенегите. Към федератите Византия предявява едно условие - да приемат християнството. Нашите държавни мъже в Плиска, Преслав и Охрид обаче не са чак толкова претенциозни. Дори когато християнството става официална религия в България. Те правят и нещо друго, за което с нескрита завист пише византийският писател и император Константин Багренородни. Като казва, че печенегите са вечни приятели и съюзници на България и българите, той смята, че това се дължи на обичая нашите владетели, както и висшите ни аристократи да женят част от дъщерите си за печенегските ханове и аристократи. "Откъдето е жената, оттам е и родата" - тази българска поговорка намира пълно потвърждение в случая с печенегите. Постепенно българизираната дори в имената тяхна върхушка (през ХI век един печенегски вожд носи чисто славянското име Сеслав) ще бъде верен съюзник чак до края на Първата българска държава.  През 894 г. заедно с войските на Симеон Велики печенегите смазват унгарците, които ни нападат и стигат чак до Преслав, а през 970 г. удрят Киевска Рус, чийто княз Светослав е нападнал България. Впрочем през 971 г. унищожават войската му и самия него, когато се оттегля от България. В 1018 г. пък Кракра Пернишки ги търси като съюзници в последните битки на Първото ни царство срещу византийците. Но дори срещу един тон злато, предлагано им от Византия през 917 г., ще откажат да се включат във войната срещу България, завършила с битката при Ахелой. На тази съблазън унгарци и сърби не издържат, но печенегите се оказват хора на честта. След падането на България под византийска власт, лишени от българския си съюзник и притиснати от куманите, печенегите начело с вождовете си Татуш, Салте, Сеслав и др. опитали да се прехвърлят в земите на юг от Дунав.  Скарани помежду си обаче, те, макар че получили крепостта Дръстър (Силистра) и околните земи, скоро се сбили помежду си, а и с византийските власти. Опрени и на местното население, те нанесли няколко тежки поражения на византийската войска край Преслав и Ловеч и заели цялото Подунавие. Изпратеният там български управител Нестор просто се присъединил към метежните федерати. През втората половина на ХI век печенегите започнали грабителски нападения и в Тракия. Към тях все по-често се обръщали за съдействие всякакви български въстаници - павликените в Пловдивско, някой си Добромир в Несебър и т. н. Край с. Белятово, Пловдивско, печенегите разгромили европейските войски на империята, командвани от грузинеца Григорий Бакуриани, основал през 1083 г. Бачковския манастир. Изправена пред крайна опасност, Византия сключила съюзен договор с куманите, стари врагове на печенегите. И дала ново решиелно сражение на печенегските армии през 1092 г. край селището Левунион. Печенегите били разгромени.  През нощта предалите се печенеги били нападнати от напилите се ромеи и клани безпощадно до сутринта. Дори свирепите кумани, като видели ромейската жестокост и подлост, си тръгнали отвратени, без да дочакат заплащането на военните си услуги. Уплашен да не ги превърне във врагове,  императорът пратил конници да ги настигнат и им предадат парите. Оцелялото печенегско население (според византийците, главно от племето "туопои", т. е. шопи), били населени в Софийско, Царибродско, Пиротско и Нишко. Това е и последното им споменаване в историята. Миналите оттук само след няколко десетилетия първи кръстоносни походи съобщават, че срещат само българи. Очевидно бързото претопяване на печенегите се дължи на напредналия процес на българизация, започнал още в годините на първата ни държава и ускорен от десетилетия съвместен живот след преминаването им на юг от Дунав." край на цитата.....Срещу кого ни помагат и от какво ни спасяват!? Отсъдете сами!цитат:   " Ето и извадка от "история" на Лъв Дякон:Патриций Калокир, изпратен при тавроскитите [русите] по царска воля, пристигнал в Скития [Киевска Русия]. Той се сприятелил с предводителя на таврите, подкупил го с подаръци, очаровал го с примамливи обещания (цялото скитско племе е извънредно алчно и податливо на обещания за подаръци и подкупи) и го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите [българите]. Калокир му предложил, като победи мизите, да завоюва страната им и да я притежава като свое собствено владение, но [Светослав] да му помогне срещу ромеите, за да получи (върховната власт в ромейската държава.При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища. Като чул тези думи, Светослав (така го наричали таврите [русите]) не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите При това като човек пламенен и смел, силен и решителен той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемниците, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближили чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол (яка мизийска [българска] крепост). Казват, че в това (време вождът на мизите Петър, боголюбив и досточтим мъж, опечален от неочакваното бягство, получил апоплектичен удар и като преживял още малко време след това, напуснал този свят. Но това нещо се случило в Мизия по-късно.”  След като Княз Светослав / по майка българин / покорил Мизия, той забравил съюза си с Византииците и потеглил към Константинопол. Това му деиствие е продиктувано от многовековната руска мечта Константинопол да е руски. По пътя той избивал местното население, което оказвало съпротива. Много българи намерили героично смъртта си, докато се отбранявали от пълчищата на Светослав. Лъв Дякон споменава следното:"разказват че като превзел района на Филипопол, той жестоко и безчовечно набил на кол двадесет хиляди души от заловените в града. По този начин уплашил всички противници и ги усмирил"Какъв удар по българската демография е било избиването на 20 000 души може всеки да прецени сам, когато си спомни че царството на Симеон обхващащо дефакто Влашко, Трансилвания, Молдова и целите балкани без Солун, Константинопол, и Южна Гърция, е имало само между 2 и 2.5 милиона души. И наистина, бих могъл без никакво затруднение да ви описвам битките между младият Цимисхий, и Светослав... Бих могъл и да ви дам описанието на лодките еднодръвки на Русите, с който търсели храна докато били обсадени в Дръстър, но дали това е най важното? С това нека ви занимават Историците. За нас българите е по-важно друго. Че освен тези 20 000 българи набити на Кол в Пловдив, Княз Светослав съзнателно избива елита на България за ВТОРИ път след покръстването. Но докато Борис 1 избива 52 боляри, то Княз Светослав избива 300 наши благородници. Докато траела обсадата на Дръстър: "Светослав дълго време размишлявал и съобразил че ако мизите се присъединят към ромеите, неговите работи не ще свършат добре. Той събрал около 300 души мизи, които се отличавали по род и влияние, и извършил върху тях жестоко и безчовечно деяние, като погубил всички, а много други оковал в вериги и заключил в тъмница  Месеци по-късно Светослав последва събата на Никифор, като главата му била отсечена, от печенешкият Хан Куря, както ни свидетелства "Повест Времених Лет".   "" край на цитата

Куманите...Много от събитията в историята на Второто българско царство не биха били разбрани напълно, ако игнорираме участието в тях на съюзниците или наемните отряди от кумани и алани. Няма спор обаче, че сред тях най-съществен принос за българската историческа съдба през XII-XIV в. имат куманите. Този интересен, в някои отношения дори "загадъчен" народ дал на България не само своята съюзна помощ, бележити военачалници, династичните родове на Тертеровци и Шишмановци, но е оставил свои следи и в българската традиционна култура. От всички етноси, които българите асимилират през Средновековието, безусловно най-големият е куманският. Толкова голям, че успява да даде двете последни династии на средновековната българска държава - Тертеровци и Шишмановци. Куманите се появяват в степите на север от Черно море през VIII-IХ век. Подобно на печенегите почти безнаказано нападат славянските си съседи, разграбвайки селата им и отвличайки хиляди млади жени и деца. Славянските вождове са принудени да повикат русите (норманско племе, обитавало днешна Швеция), чиито князе организират първата руска държава, т.нар. Киевска Рус. Суровите северни войни предават бойното си изкуство на поданиците си и куманските нападения постепенно секват. Нещо повече, русите започват на свой ред да нападат куманските станове и да отвличат жени и деца. По този повод древните киевски хронисти отбелязват, че куманките били най-големите хубавици в света. Куманите започват да играят значима роля в нашите земи след падането на Първото българско царство под византийска власт. Като съюзници на императора те вземат участие в разгрома на печенегите при Левунион през 1092 г. Част от тях се населват в крайдунавските градове, приемат християнството и чрез бракове със знатни нашенци на византийска служба стават част от висшето българско общество. Много учени предполагат,че самите братя Асен и Петър са потомци на българо-кумански брак.Куманите се сражават и на други наши фронтове. През 1204 г. унгарският крал Емерих се оплаква на папа Инокентий III, че при похода си срещу него цар Калоян използвал "езическа войска". Това естествено могат да бъдат само куманите. Самият Калоян е женен за дъщерята на куманския хан Коча Целгуба, приела християнското име Мария. Брат й Манастър е назначен за началник на конницата.Куманите са в армията на Калоян и в знаменитата битка с кръстоносците при Одрин през 1205 г. Именно те измъкват граф Дьо Блоа, а после и император Балдуин от лагера и ги довеждат до капана, устроен им от цар Калоян. Средновековни легенди обвиняват Мария-Целгуба и Манастър в заговор с Борил и в убийството на Калоян при Солун.Това е твърде съмнителнопросто защото липсва мотив. Целгуба не би могла да стане нещо повече от българска царица, каквато и без това си е, а Манастър заема най-висшия военен пост. Цар Калоян навярно наистина е починал от мозъчен кръвоизлив - последствие от стара травма. Доказателство за липсата на заговор е отношението към тялото на Калоян, което е пренесено от новия цар до Търново и погребано в семейния мавзолей на Асеневци в църквата "Св. 40 мъченици". Куманите са съюзници и на цар Борил. Най-сетне те участват и в битката при Клокотница през 1230 г. Но през 1236 г. татарите начело с хан Бату прегазват земите на куманите. Куманите се насочват към България и в страната ни нахлува огромна бежанска вълна. Българите и техният цар Иван Асен IIприемат сърдечно верните си съюзнициАристокрацията получава важни постове в държавния апарат, а населението, ако се съди по топонимите Куманово, Куманец, Куман, Кумански юрт, е заселено в плодородни полета и равнини по цялата територия на държавата. След няколко десетилетия името им изчезва завинаги. Асимилацията им, като и на другите заселници, е улеснена от приемането на християнството и от смесените бракове........Куманският език спада към западния клон на кипчакските езици, които принадлежат към източната група тюркски езици. Въпреки това етническият произход на куманите не е доказан. Според средновековните сведения те са били светлокоси и светлооки, което предполага, че са имали европеиден произход.Някои историци изказват предположения, че куманите са наследници на индоевропейски или угро-фински народ, който се е оказал изолиран в тюркска културна среда и езикът му е бил тюркизиран. В подкрепа на тези хипотези е фактът, че в кипчакските езици има множество думи с угро-фински и индоевропейски произход, които не изглежда да са заемки от съседните народи.