Българският костюм през 6,7,8 и началото на 9 век.

 

 

 

Или как е изглеждал костюма през номадския ни период

Това не е научна статия, а моето виждане и разсъждения на тема: Ранно средновековие и ПБЦ. Целта е проекта да е в помощ на реконструкторите, решили да работят в този период. Умишлено споменавам и източниците, за да може всеки който иска, да не взима всичко на готово, а да се запознае със съответната литература, като освен упоменатите факти в източниците имa и друга много полезна информация.  Тежка и спорна тема, тъй като няма запазени много  образци.  Поради тази причина ще работя по метода на сравнение.  Пропускам споровете за произхода на българите и ще кажа няколко думи за народите, с които сме имали културен досег: хазари и алани. За хазарите: били сме в един хаганат. С аланите сме били близки съседи, съществуват теории, че дори имаме общ произход. На въпроса: Какво общо намирам помежду ни, че да сравнявам с тях? Отговорът ми е: Общата ни културна следа, наречена "Салтово-Маяцка култура". Линк 

Въпреки някои спорни моменти, поради липса на други данни, ще използвам това, което ми е налично. Ще използвам също материали и находки от ранна Волжска България.  Знаем, че костюмът в ранното средновековие е много устойчив на промени и е подчинен на практичността му. Ал-Истахри и Ибн Хаукаль свидетелстват, че костюмът на хазарите е подобен (близък) на дрехите на съседните народи.

Източник: Хазарский костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук).

Р.Рашев в книгата си Прабългарите 5-7 в. на ст.44  казва- цитирам: "В източната част на прикавказските степи, на територията на днешен Дегестан, през V-VIIв. живеели няколко новодошли сродни племена (Българи,Хазари, Барсили, Савири), който хронистите по обичая си наричали с общото име хуни. " Още една причина да сравнвяваме с хазарския костюм.

Доде Звездана Владимировна  в труда си КОСТЮМ НАСЕЛЕНИЯ  СЕВЕРНОГО КАВКАЗА VII–XVII ВЕКОВ (РЕКОНСТРУКЦИЯ ЭТНОСОЦИАЛЬНОЙ ИСТОРИИ)

"........Но на широкой территории Евразии тюркоязычные кочевники носили одежду практически одинаковой формы: приталенный, расклешенный, распашной кафтан длиной до колен, с характерными отворотами ворота, образующими лацканы. Эти признаки, очевидно, характеризовали и хазарскую одежду. Вероятно, что, находясь в непосредственном контакте с хазарской правящей верхушкой, аланская знать носила костюмы, принятые при хазарском дворе, как показатель социальной престижностиИмеющиеся на сегодняшний день материалы из могильников Подорванная Балка, Хасаут, Улукол, Эшкакон, Амгата и др. позволяет с документальной точнoстью реконструировать именно аланский костюм и на основании изобразительных источников установить его соответствие не столько хазарскому, сколько общетюркскому средневековому комплексу. Аланский мужской костюм состоял из коротких штанов с широким шагом, чулок, кафтан, конструкция которого основана на распрашном характере , мягкой кожаной обуви без подметок и головного убора. Этот набор был основным у населения Северного Кавказа в VII–XI вв., что подтверждают аланские изобразительные памятники. ................"

 

.

 

Поради факта че има находки на алански дрехи   и  че хазарския комплекс е добре изучен и знаейки че са близки прилагаме знанията ( с извесна доза спекулация) върху реконструиране на българския костюм.  Започвам с  детайлите на костюма.

ОБЛЕКЛО ЗА ДОЛНАТА ЧАСТ : Ботуши: всички носят високи до коляното меки черни ботуши с триъгълно коленище и остри носове. Ясно се вижда отделно скроената и високо пришита подметка. Носенето на този тип ботуши е древна централно азиатска традиция, водеща началото си още от бронзовата епоха.

Източник: Костюма на древните тюрки(по Яценко) 

За наличие на ботуши четем и в ОПИT 3A PEKOHCTPУКЦИЯ  HA CPEДHOBEKOBHИ KOCTЮMИ ПО ДAHHИ OT ПРECЛABCKИTE HEKРОПОЛИ от ЕМИЛИЯ ЕВТИМОВА.Цитат: B  един от гробовете до дясната подбедрица са открити едри парчета от  кожа вероятно  от  ботушите на  погребания.

Имаме съвпадение и с находка от ранна Волжска България (Все още не е повлияна от Монголска и Арабската мода)

Изобр.1

Описание:  Кройка на мъжки ботуши и детски обувки. Щампоована кожа. град Биляр-Булгар - XI-XIII век. (кроя мужского сапога и детских туфелек.Кожа Тиснение. г.Биляр-Булгар.-XI-XIII).

 

 

Понеже винаги когато е възможно е хубаво при формиране на мнението да наслагваме артефакти и изобразително изкуство. 

 

Изобр.2

Описание: Изображения от книгата БЪЛГАРСКИ СРЕДНОВЕКОВНИ РИСУНКИ-ГРАФИТИ, Димитър Овчаров.

 

 

Изображ. 2-2

Описание: Артефакти на ботуши  от Мощевая Балка

 

 

 

Изобр. 2-1

Описание: Артефакт от Добричкия музей(СРЕДНОВЕКОВИЕ VII–XIV В. СЛ. ХР.- номади).Ботуша на война от амулета горе в дясно

източник

Изображенията показват сходството с намерените ботуши и приемам еднаквостта им, както и потвърждение на думите на Яценко. 

 

 

 

Изобр.3

Описание: Възстановки от руски реконструктори.

 

 

 

Изобр.4

Описание: Една  примерна  кройка към реконструкцията.

 

 

 На изобр. 10 се виждат полуботуши, имаме такъв вид в изобразителното искуство но да погледнем и археологията за този тип полуботуши

 

Сивашовската група гробове е група погребения в степната зона на Източна Европа, датирани между 6 век и началото на 8 век. Обикновено те се свързват с прабългарите и хазарите, макар че етническата им принадлежност не е установена със сигурност. Групата е наречена на селището Сивашовка (Херсонска област, Украйна) където са открити няколко характерни гроба.Предполага се, че паметниците от Сивашовската и Перешчепинската група са оставени от представители на различни социални групи в една и съща общност, като перешчепинските се приписват на социалния елит, а сивашовските - на лица с по-нисък ранг.


Значи напълно логично е да търсим дани от тази група.

 

фиг.34-1

Описание:

Детали обуви кочевников конца VI–VII в. и варианты ее реконструкции:  9–18 — Сивашское, погр. 2 кург. 2

източник: ДЕТАЛИ ОБУВИ ВОСТОЧНОЕВРОПЕЙСКИХ КОЧЕВНИКОВ VI–VII вв.- А.В. Комар (Киев)

В този си труд Комар дава цени сведения  и реконст. на полуботушите вероятно носени от хората със по нисък ранг. Данните който дава са че ремъците са били с ширина около 1-1,5 см. Понеже нашата почва е много агресивна към подобни органични материй не са ми известни находки от България, но са ми известни ужасно много малки токички и накрайници от музейните сбирки, който според мен са имено от обувки. Описанието което дава е за полуботуши с височина от около 15-20 см. Вероятно този тип ботуши  е бил вдин вид  „домашни ботуши”- обувки с които се стой в жилището или се използват за домашна работа. За това съдя от изобр. 10,  на което тия полуботуши нямат изобразени ремъци.Но все пак е някаква разновидност ползвана и е напълно допустимо да се използва в умерени граници и в реконстр. ни.

В труда си Французов Д.А.  К РЕКОНСТРУКЦИИ ОБУВИ ПРАБОЛГАР СРЕДНЕГО ПОВОЛЖЬЯ (ПО АРХЕОЛОГИЧЕСКИМ ИСТОЧНИКАМ) потвърждава наличието на бисоки и ниски ботуши, така че за целите ни са напълно приемлив вариянт.

 

 

 

Горе

 

Обувки :  На тази миниатюра война с жълтия кафтан е изобразен обут с обувки.

Изобр.5

Източник : Част от Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)
 

 

Вероятно са обувки с мека подметка от този тип:

Изобр.34

Източник: Хазарский костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук)

Подобна конструкция се вижда и на Изобр.1.

 

 

Изсточник: КУЛЬТУРЫ СТЕПЕЙ ЕВРАЗИИ ВТОРОЙ ПОЛОВИНЫ I ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ Н.Э.

(ИЗ ИСТОРИИ КОСТЮМА)

Тезисы докладов III Международной археологической конференции 14-18 марта 2000 г.

том.I

 По тази причина приемам това за достоверно.

 

 

Изобр.38

Описание: Кройки на обувки и ботущи по находки.

Източник: КЕС III.1-култура евразийска степей

Горе

 

ГАЩИ

Няма да се спирам върху споровете имало ли е или не дълги гащи.

 

Материал: Лен, вълна

 

Изобр.6

Източник: Какопетрия, църква "Св. Никола", XIIв.

 

 

Да доста късничко от изследвания период, но дава добра база за сравнение и доказателство за устойчивостта на облеклото. Прави впечатление, че кройката е сходна с тази на находките на аланите, датирани от много по-ранен период.

 

Гащи.

Изобр.7

 Източник: Находки от Мощевая Балка

 

 

 

 

Изобр.8

И кройката:

Източник: Хазарский костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук).

 

 


И една реконструкция:

Изобр.9

 

 

И вариант на дълги тесни гащи които се виждат на  миниатюрата,  на Скилица:

Изобр.10

 

Източник: Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век.

 

Гащите са пристягане с тясно коланче към кръста.

Горе

 

Друг комплекс за обуване: къси гащи под коляното и чорапи.

 

Изобр.11

Източник: Находка от Мощевая Балка

 

Според : Хазарский костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук).

Чорапите са се закрепвали за гащите чрез  връзка и кукичка за колана на гащите.

 

 

  

Изобр. 11-1

Описание: Реконструкция  на чорапи

 

 

 

Изобр.12

Кройка на чорапите

 

 

Изобр. 12-1

И една реконструкция, показваща как се носят гащи и чорапи.

Изобр. 12-2

Степна еротика. Още едни чорапки от конопен плат(или кожа). Дават добра представа за начина им на носене.

Горе

 

Облекло на горната част :

В  АЛАНСКИЙ КОСТЮМ VIII- IX ВЕКОВ (по материалам скальных могильников Карачаево-О.В.Орфинская (Нижний Архыз), четем следното описание: (цитат) "Все хранящиеся в музее образцы одежды можно разделить по следующим признакам: 1. По половой принадлежности: на мужскую и женскую одежду. Силуэты женского и мужского аланского костюма VIII—IX веков отличаются друг от друга: женское платье схематично выглядит как прямоугольник, закрывающий всю фигуру, мужское — как два треугольника, соединенные острыми углами в районе талии. Разделение одежды на женскую и мужскую является показателем развитости общества. Общие формы одежды, характерные как для мужчин, так и для женщин: штаны, чулки, некоторые модели обуви и головные уборы, являются наиболее древними. Ограниченность разнообразия форм одежды говорит об определенной консервативности общества.".

ПРЕВОД:В АЛАНСКИЙ КОСТЮМ VIII - IX век (по материали от скалните гробници на Карачаево - О.В.Орфинская (Нижний Архыз), четем следното описание: ( цитат ) "Всички, съхраняващи се в музея образци на дрехи, могат да бъдат разделени по следните критерии: 1. По полова принадлежност: на мъжки и женски дрехи. Силуетите на мъжкия и женския алански костюм VIII - IX в. се различават един от друг: дрехата на жената схематично прилича на правоъгълник, който обхваща цялата фигура, дрехата на мъжа - като два триъгълника , свързани с остри ръбове около талията. Разделянето на дрехите на женски и мъжки е показател за развитието на обществото. Общите форми на дрехите, характерни както за мъжете, така и за жените: панталони, чорапи, някои модели на обувки и шапки, са от най-древни времена. Ограниченото разнообразие на облеклото говори за определена консервативност на обществото.".

 

  Тука има кратко описание на силуета на Аланския костюм. В Хазарский костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук), четем едно изклюително ценно сведение. цитатирам: "Особое место в этом ряду занимает костюм как важнейший показатель единства материальной культуры народов Хазарского каганата.
 Ал-Истахри и Ибн Хаукаль свидетельствуют, о том, что одежда хазар была схожа с одеждой соседних народов (см. [Гадло, 1979, с. 176]). На серебряном хазарском блюде в сцене единоборства двух богатырей можно увидеть хазарский костюмный комплекс. Он состоял из распашного, приталенного, подпоясанного кафтана, запахнутого налево с отворотом по вороту, длинных штанов, заправленных в сапоги, и головного убора в виде повязки (на одном из персонажей). Оба борца одеты в кафтаны из одинаковой ткани, идентичен и материал поясной одежды. Возможно, здесь изображены изделия из импортного шелка, так как ал-Истахри и Ибн Хаукаль указывают на то, что "хазары одежду не производят, а она ввозится из разных стран, включая Рум (Византию), Закавказье и Джурджан (Горган)" (цит. по [Гадло, 1979, с. 176]). В данном случае арабские авторы имели в виду именно ткани, а не предметы одежды, которые хазарские мастерицы изготовляли в соответствии с традициями и вкусами тюрок."

ПРЕВОД: „Специално място в този ред заема костюма, като ключов индикатор за единството на материалната култура на народите на Хазарския хаганат. Ал-Истахри и Ибн Хаукал показват, че облеклото на хазарите е подобно на облеклото на съседните народи (см. [Гадло, 1979, с. 176]). На изобразената на сребърен хазарски поднос сцена, схватка на двама богатири, може да се види хазарския костюм. Той се състои от разкроен, втален на кръста кафтан, загърнат на ляво с отвор по врата, дълги панталони, подпъхнати в ботушите и лента на главата (на единия от персонажите). И двамата герои са облечени в кафтани от една и съща тъкан, идентичен е и материала на останалите одежди. Възможно е да са изобразени изделия от вносна коприна, тъй като Ал-Истахри и Ибн Хаукал наблягат на това, че „хазарите дрехи не произвеждат, а те се внасят от различни страни, включително и Рум (Византия), Закавказието и Джурджан (Горган)” (цит. по [Гадло, 1979, с. 176]). В дадения случай арабските автори имат предвид именно тъканта, а не самите одежди като готов продукт, които хазарските майстори са изработвали в съответствие с тюрските традициите и предпочитания.”

Знаем, че и ние сме съседи на хазарите, както и аланите,  от където си вадя изводите, че това това условие важи и за нас и аланите. Знаем, че при аланите има запазени находки, които можем да приложим и за нашия народ. Имаме и няколко изображения от Волжска България, които също ще помогнат за решаването на задачата ни.

В същия реферат четем: (цитат) Покрой северокавказских кафтанов соответствовал крою тюркской плечевой одежды. Особенно наглядно это иллюстрирует кафтан, найденный в Мощевой Балке. Он сшит из иранской ткани с изображениями Сэнмурва, но по тюркскому канону. Следует отметить, что могильник в Мощевой Балке связывается с адыгским этносом. Это подтверждает единство материальной культуры Хазарской империи, в которой знать независимо от этнической принадлежности одевалась по тюркской моде. Однако покрой холщовых халатов рядовых общинников, в целом соответствующий тюркскому, отличался большей сложностью. В тюркском варианте перекидной стан соединяли с юбкой прямым швом немного ниже линии талии. Клеш юбки достигался соответствующим кроем. В северокавказских же кафтанах юбку пришивали к стану по линии талии, где дополнительно собирали в сборки и часть ткани выпускали в выступающие на спине “уголки”. Шов, соединяющий лиф и юбку, был отделан специальным кантом, который выполнял не только декоративную, но и конструктивную функцию. Эти особенности кроя, а также боковые разрезы на юбке, смещенные, согласно конструкции, назад, сохраняются в современном этнографическом костюме населения Северного Кавказа."

ПРЕВОД:„Кройката на северокавказкия кафтан съответства на тюрските одежди. Особено нагледно това се илюстрира от кафтана, намерен в Мощевая Балка. Той е ушит от иранска тъкан с изображения на Сенмурв, но по тюрските канони. Необходимо е да се отбележи, че некропола в Мощевая балка се свързва с адигския етнос. Това потвърждава единството на материалната култура на Хазарската империя, в която знатните, независимо от етническата си принадлежност, са се обличали по тюрската мода. Въпреки това, кройката на обикновените дрехи от платно, в цялост съответстващи на тюрските, е по-сложна. В тюрския вариант горната част от дрехата съединяват с полата с прав шев малко под талията. Надолу полата се разкроява до достигане на съответната периферия. В северокавказкия кафтан полата пришивали към горната част по линията на талията, където допълнително са събирали и издигащите се на гърба „ъгли”. Шевът, съединяващ елечето и полата е обшит със специален кант, който е изпълнявал не само декоративна, но и конструктивна функция. Тези особености на кройката, така също и страничните цепки на полата, изменени според конструкцията, от преди, са се запазили в съвременния етнографски костюм на населението на  Северен Кавказ.

Одежды их — маленькие куртки, в то время как одежда хазар и булгар полные куртки» -арабскя пътешественик от Xв. Ибн-Хаукаль  в Книга путей и государств.

Часть русов бреет бороды, а иные завивают ее, как гриву лошадей, и окрашивают ее в желтый цвет. Их одежда - короткие куртки, а одежда хазар, булгар и печенегов - длинные, долгополые куртки из шелка, льна или шерсти» - ал-Идриси "Нузхат ал-муштак фи-хтирак ал-афак" ("Развлечение истомленного в странствии по областям", 1154г.

 

 

Всичко цитирано до момента дава цени сведения за опит за реконструиране на костюма.

Изображение:13

Изображение:14

 Източник: Находки от Мощевя Балка - Русия. Модели  на кафтани.

 

 

 Вземайки предвид горните цитати, и факта посочен в тях, че костюмите са еднакви, и с доза спекулация гледайки следната реконструкция, приемаме, че и българският костюм е бил такъв.

 

Изобр.15


 Конник от Хазарския каганат от българо-аланско семейство. Краят на ІХ, началото на Х век.


(Всадник Хазарского каганата из болгаро-аланской семьи. Конец IX - начало X вв.)

Дмитриевский археологический комплекс, катакомба № 52.

Източник: Източник ;както и Плетнева С.А. Очерки хазарской археологии

Изобр.16


 Рисунке О.Фёдорова, приведённом в книге С.А.Плетнёвой "Очерки хазарской археологии".

 

 Изобр.17


 Българин, VIII-IX в. Реконструкция по материали от Болшей Тархановского могилник.
Рисунка Ор.Гасимова. 

Източник:

 

Изобр.18

 Източник: Съкровището от Перм-Волжка България.

 

 В Костюма на древните тюрки по Яценко четем: (цитат) "2. горна дреха-халат с дължина до глезените с характерното запасване наляво и яка завършваща с широки обърнати ревери. (Този начин на оформление води началото си от  II-IV в. и сакските племена населявали оазиса Хотан в Синцзян. Оттам през прародината на племената тцзукюе (бъдещите алтайски тюрки) –оазиса Турфан се разпространява  сред всички ранни тюркски народи на Евразия. Дрехите винаги са едноцветни като основния фон е предимно бял или червен, лицата с бели дрехи са очевидно с по-висок статус. Рядкост е жълтия (вероятно златотъкан фон) при лицата с много висок ранг и небесносиния използван от кагана и наместниците тудуни - членове на неговото семейство. Маншетите са украсени в согдийски маниер, с високи обтоки, често от полихромна коприна.  Този тип украса върху тюркския костюм има своите корени още в сасанидски Иран. Края на полите и страните на предния отвор са обточени с широки ленти от от по-скъпа тъкан в друг ярък и контрастиращ цвят. При висшата знат това обточването е от полихромна коприна и макар да битува сред иранските народи още от ахаменидско време, в периода отново е най-типично за облекото на  Согд.  Отсъствието на скъпи ирански полихромни коприни като основен фон, дори в дрехите на западните кагани  (Сюаньцзан) и предпочитането на едноцветните и ярки облекла явно е свързано с определени естетическите норми. Най–обикновените дрехи са без обърнати ревери на яката и са едноцветни, най-често червени. Обкантването е само в долния край на полите, които са и по-къси с дължина около коляното. Страните на халата са запасани наляво и закопчани с едно копче на корема отново согдийски модел, който има своите корени по тези земи още от ахаменидско време."
 

 Изобр.19


 Блюдо с изображение на конник от полуостров Ямал- Аланин.

 

 

 

 

 Имаме достатъчно доказателства за тезата, че това е нашия кафтан и щом е нашия, да видим и кройките.

Материал: Лен, коприна.

 

Понеже коприната е била много скъпа много често се е ползвала за декорация по ръбовете на дрехата. Кафтан от коприна са можели да си позволят само много богатите и влиятелни хора.

Изобр.21


Източник: Хазарский костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук);
Средневековый костюм народов Северного Кавказа. Очерки истории.
Тук има и доста допълнителна информация за изработка, за желаещите да се запознаят.

 

И няколко реконструкции:

Изобр.22

 

 

Наблюдаваме така характерното загръщане на лявата страна.

 

В  Костюма на древните тюрки (по Яценко) четем: "Най–обикновените дрехи са без обърнати ревери на яката и са едноцветни, най-често червени. Обкантването е само в долния край на полите, които са и по-къси с дължина около коляното."

 

Сравняваме с:

 

 Изобр.23


 Източник: Български войници изтребват византийци. Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана.

 

 

 Изобр.24


   Източник: Ръкописа на византийския хронист Йоан Скилица, съхраняван в Мадридската библиотека.

Срещат се няколко  изображения на хан Омуртаг. На тези изображения наблюдаваме точно такива костюми и моето мнение е, че това са по скоро парадни дрехи(долен кафтан), понеже не върви проста дреха да е от коприна или Хан Омуртаг да е с проста дреха .При дония кафтан имаме разрез до кръста закопчаван със съответния брой копчета.

 

Според Р. Рашев - Прабългарите 5-7 век. Цитат:"В етноса на племето българи е съставка от три етно-езикови групи. Иранска,угорска и тюркска. Формирането му се е извършили в рамките на хунския племенен съюз преди 375г., през II-IVв., когато то се е обособило като  самостоятелна етническа единица, различна от хуните. Смятам че този вид костюм е останал имено от иранската етнос. 

 

 

И за да видим че този вид дреха (сцепенa до кръста)  е доста стара и разпространена в периода на ранното средновековие да разгледаме статуетките от  с.Стрекалово Хорольского уезда Полтавской губернии датирани от 6-7 век. Въпреки че статуетките на са Български, те дават цени свения за детайлите на степния костюм. 

 

 

 

Изобр. 24-4 Източник

 

 

 Изобр.25


 Източник: Плочката от Евксиноград - 7 век.
 И периода си е подходящ, а и се вижда този тип дреха как се закопчава.

Копчето на дясната страна, а петлика на лявата. Има няколко начина на закрепване на петлика и копчетата. Единия начин е да се закрепят на края на ревера(изобр. 25 и 24). Друг начин е, через така начечените жгути. Ръкавите са със дължина до върна на пръстите.

Източник: КЕС III.1-култура евразийска степей 

 

 

 

 

 Изобр. 26


 Източник: Богомилските паметници в Босна, Христина Милчева.
 Тук се наблюдава също тази разновидност на костюма. Както и разкрояването и плисирането на полата на този вид кафтан.

Изобр.26-2

Източник:  Ст. Станчев и  Стеф. Иванов. - Некрополът до  Нови пазар /Българска академия на науките/

В този труд авторите по много интересен начин ни показват вероятния костюм через наслагване на находки със изобразително изкуство.

Как са се носили дрехите :Культуры Евразийских степей второй половины I тысячелетия н.э. (Из истории костюма) Том 1.Самара, 2001, четем (цитат):За мъжете например от неограбените погребения от Мощевая Балк, в комплекса дрехи са намерени: Горен кафтан подплатен с кожа, долен кафтан, панталон, чорапи, обувки и шапка. Копринено долно бельо са имали само много богатите хора т.е. едновременно при тях е можело да бъдат облечени с три горни дрехи: горен кафтан, долен кафтан и широка риза .Тоест кафтан върху кафтан според времето.

 

 

 В Древние тюрки: мужской костюм в китайском искусстве. Сергей А. Яценко (Москва)

 

виждаме и двата вида костюми, явно много разпространени в степта.

фиг.34

 

 А като говорим за устойчивост на костюма, ще си позволя да покажа и това.

 

 Изобр.27 
 


Източник: Калояново погребение  от църквата 40 света мъченици - В.Търново -"Калояновото погребение - технико-лабораторни изследвания".

Приликата е огромна и това, че е облекло на високопоставена персона ме убеждава в тезата, че това е вид парадно облекло с характерните украси по реверите и ръкавите.

 

Смятам, че именно тия украси на костюмите са характерния родов и национален признак за принадлежност. А материята е признак  за богатството на персонажа.Няколко думи и за  самата украса. Обточвали са се отворите и  краищата на дрехата, както и маншета на ръкава и се поставя украса на ръката над лакътя.  Много често се среща и якичка тип"столче". Обкантват се всички ръбове,целта е освен естетическа, а и по този начин се избягва и разнищването на основния плат. Украсата е от скъп плат най- често коприна но е възможно и да е от цена животинска кожа. Вида  на украсата показва освен статуса в рода , а и също родовата принадлежност

 Изобр.28


 И предложение за работна кройка.

 

Цитат от Костюма на древните тюрки (по Яценко): "Облеклото на знатните тюрки се състои от: 1.Долна риза(долен кафтан) с дълги набрани ръкави и обточване по отвора на яката и маншетите, твърде подобна на носените от всички ирански народи туники;"

Според мен това е имено кафтан със сцепване до кръста.

За през студените сезони се е ползвали и кожух. Харектерното на тези връхни дрехи  от Кавказ е че  кожата е била обличана със плат като лен, коноп или коприна без оформяне ревери  и подгъви от кожата , вероятно с цел запазването  им  и  по леното поддържане. 

 

 

Изобр. 28-2

Иточник: : КЕС III.1-култура евразийска степей

 

 

Изобр. 28-3

Описание: Артефакт на кожух от от Мощевая Балка

Ще спомена само  и текста където император Нокифор Фока нарича  цар Петър „…облечен в кожух кожогризец“, Писмено доказателство че се е ползвал кожух.

Горе

 

Щапки и аксесоари

Изобр.30-9

Източник : Част от Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. )

 

 

  

 

 Изобр.30


 Източник: Могильник Подорванная Балка (находка В.Н. Каминского, И.В.Каминской)

 

 

 

 Изобр.31

 Източник: "Калояновото погребение - технико-лабораторни изследвания".

 

На мен много ми прилича на това от Мощевая Балка:

 

Изобр.32 

 

 Източник: Находка от Мощевая Балка - Русия.

 

Изобр.: 35-2


 Източник: КЕС III.1-култура евразийска степей

Смятам, че това са основни форми на шапките поради факта, че шапката се е ползвала според мен и за подшлемник и е логично да повтаря формата на шлема.

Друг вид покривало за главата се споменава в 66-и отговор на папа Николай I, че българите носили на главата си превръзка(кърпа?) от ленен плат.

 

Изобр.:35-3

Източник: Ръкописа на византийския хронист Йоан Скилица, съхраняван в Мадридската библиотека.

Това под шапката на Омуртаг е или имено тази повезка или моята фантазия, преценете си сами.Но за мен лично това е имено въпросната  повезка.

И пак за повезката : елемент от колана украса.  Открит в верхосалтовски гроб, отнася се към салтова културен слой - Хазарски хаганат. Който е смес от хазари, българи, алани, яси, и  др.  тюрски и ирано говорящи народи. Датировка 9-10 век.

 

 

източник: КУЛЬТУРЫ СТЕПЕЙ ЕВРАЗИИ ВТОРОЙ ПОЛОВИНЫ I ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ Н.Э.(ИЗ ИСТОРИИ КОСТЮМА)

Тезисы докладов III Международной археологической конференции 14-18 марта 2000 г.том. II

На номер 5 се вижда повезката и начина и на носене 

 

 

В  книгата си Ст. Станчев и  Стеф. Иванов. - Некрополът до  Нови пазар /Българска академия на науките/ е описал над 40 гроба мъжки и женски и във всички е имало нож. Така че приемам носенето на  ножа като задължителен атрибут при реконструкциите . Също така торбичка с огниво и кремък, торбичка за амулета, игленик и други подобни.

Горе

 

КОЛАН:

 

 

Изобр. 40

 

Източник:  Ст. Станчев и  Стеф. Иванов. - Некрополът до  Нови пазар /Българска академия на науките/

 

Коланът е бил много важен за българския войн. След проучване стигнах до извода, че :

- Носели са се по два колана - единият от кожа или верига и вторият от ленен плат, малко по-хлабав.

- Коженият е бил тесен, украсен с метални апликации и най-малко два вертикално захванати ремъка от лявата страна за закачване на сабята. Количеството и вида на вертикалните ремъци са указвали ранга на война, а може би и функцията му във войската, рода му. Чрез халки са се окачвали на колана: нож, отляво пред сабята, кожена кесийка или калъф за огниво и дребни вещи отдясно, рог за звукова сигнализация също отдясно, както и канче за течности. Брадвата, кистена  или боздуган също отдясно. Имало е и свободни халки за допълнителни неща.

- На ленения колан отляво и по-назад - калъф за лък без тетива, а отдясно по-ниско - колчана за стрели с върховете нагоре.

- Коженият колан се е носел постоянно, а лененият при езда на лов и във война.

Източник :  линк
 

АКСЕСОАРИ:

 

Носенето на гривна на шиите като отличие у прабългарите е засвидетелствувано и у един прочут домашен паметник, чиято достоверност е безспорна. Става дума за описанието на княжеския Симеонов дворец в първото слово от «Шестоднева» на Йоан Екзарх, съвременник на Симеона. Там е казано дословно (в превод) това:

«. . .защото, ако външни селски люде не са виждали княза в извезана със златни нишки роба, със златна огърлица на шията, с велурен пояс препасан и златен меч носещ и т. е.. . .»

Няма съмнение, че старата традиция в облеклото се е задържала у българите и до началото на X в.

От:Формиране на старобългарската култура VI-XI век - Станчо Ваклинов

Източник: линк
 

Tака и като за последно ще спомена няколко думи. В изграждане на виждането ми по темата има много изчетена литература. Но поради ред причини не съм цитирал и упоменал всички източници. Все пак това изложение тук е насочено към реконструктурите и ще бъде обновявано и допълвано непрекъснато.При намиране на нови дании ще корегирам своевремено.
За практическо изпълнение на кафтана препоръчвам да прочетете - Хазарский костюм VII-X вв.Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук). Там ще намерите интересни техники  за изпълнение.

Горе

 

Ако все пак мързела ви е по голям от желанието да прочетете нещо и да обогатите знанията сили нямате свободно време за четене  ето и готови скици - проекти  за копиране рисувани от Жана Сивкова, както и няколко подходящи изображения за реконструкция.

 

 

 

 

 

 

     

 

 

Горе

 

 

Женска реконструкция

 

 

 

Музейна реконструкция по находки от Золотаревского городища

Йордан Сивков- Добрич

[email protected]

 

PS.  МОЛЯ УВАЖАВАЙТЕ ТРУДА НА ДРУГИТЕ И  ПРИ ПОЛЗВАНЕ НА МАТЕРИЯЛА МИ СПОМЕНВАЙТЕ ЗА ИЗТОЧНИКА

БЛАГОДАРНОСТИ ЗА ЖАСМИН ПЪРВАНОВ, ЗА ПОМОЩА ПРИ ПРЕВОДА,  КОЯТО МИ ОКАЗА ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТОЗИ ПРОЕКТ.