Мъже
Или как е изглеждал костюма през 7-8 век
Това не е научна статия, а моето виждане и разсъждения на тема: Ранно средновековие и ПБЦ. Целият проект да е в помощ на реконструкторите, решили да работят в този период. Умишлено споменавам и източниците, за да може всеки, който иска, да не плаща всичко на готово, а да се запознае със завършената литература, като освен споменатите факти в източниците има и друга много полезна информация. Тежка и спорна тема, тъй като няма запазени много образци. Съветът тази причина ще работи по метода на анализ и сравнение. Пропускам споровете за произхода на българите и ще кажа няколко думи за народите, с които сме имали културен досег: авари, хазари и алани. За хазарите: били сме в един каганат.С аланите сме били близки съседи, съществува теорията, че дори имаме общ произход. На въпроса: Какво общо намирам помежду ни, че да сравнявам с тях? Отговорът ми е: Линк
Въпреки някои спорни моменти, поради липса на други данни, ще използвам това, което ми е всъщност. Ще използвам също материали и находки от ранна Волжска България. Знаем, че костюмът в ранното средновековие е много устойчив на промени и е подчинен на практичността му. Ал-Истахри и Ибн Хаукал свидетелстват, че костюмът на хазарите е подобен (близък) на дрехите на съседните народи.
Според Хазарски костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук).
„Ал-Истахри и Ибн Хаукал свидетелстват, че костюмът на хазарите е подобен (близък) на дрехите на съседните народи.“
Р.Рашев в книгата си Прабългарите 5-7 в. на ст.44 казва- цитирам: "В източната част на прикавказките степи, на територията на днешен Дегестан, през V-VIIв. живеели няколко новодошли сродни племена (Българи,Хазари, Барсили, Савири), които хронистите по обичая си наричали с общото име хуни." Още една причина да се сравняваме с хазарския костюм.
Доде Звездана Владимировна в труда си” КОСТЮМ НАСЕЛЕНИЯ СЕВЕРНОГО КАВКАЗА VII–XVII ВЕКОВ (РЕКОНСТРУКЦИЯ ЭТНОСОЦИАЛЬНОЙ ИСТОРИИ”
Аланският мъжки костюм се състои от къси панталони с широка стъпка, чулок, кафтан, конструкция, която е основана на разпрашния характер , мека кожена обувка без подметок и главен убор. Този набор е бил общ в населението на Северен Кавказ през VII–XI в., който потвърждава аланските образни паметници. ................"
Превод:
„........ Но на широката територия на Евразия тюркоезичните номади носят дрехи с почти една и съща форма: втален (горе), разширен(долу), отворен кафтан с дължина до коленете, с характер, който образуваща ревери. Тези знаци, очевидно, също отличават хазарските дрехи. Вероятно, като в пряк контакт с хазарския управляващ елит, аланската благородница е носила костюми, приети от хазарския двор като индикатор за социален престиж, за да реконструира точно аланската носия и въз основа на източни образни източници, за да се установи съответствието му не толкова с хазарския , колкото с общия тюркски средновековен комплекс. Аланската мъжка носия се състоеше от къси широки панталони, чорапи, кафтан, чийто дизайн се основава на общ характер,меки кожени обувки без подметки и шапка този комплект е бил основен сред населението на Северен Кавказ през 7-11 век, което се потвърждава от аланските изобразителни паметници. ..."
.
Съвети факта че има находки на алански дрехи и чезарският комплекс е добре изучен и знаейки че са близки прилагаме знанията ( с известна доза спекулация) върху реконструкция на българския костюм. Започвам с детайлите на костюма.
Ботуши: всички носят високи до коляното меки черни ботуши с триъгълно коленище и остри носове. Ясно се вижда отделно скроената и високо пришита подметка. Носенето на този тип ботуши е древна централно азиатска традиция, водеща началото си още от бронзовата епоха.
Източник: Костюм на древните тюрки (по Яценко)
За наличие на ботуши четем и в ОПИТ 3A PEKOHCTPУКЦИЯ HA CPEДHOBEKOBHИ KOCTЮMИ ПО ДАХХИ ОТ ПРECLABCKИТЕ HEKROPOLI от ЕМИЛИЯ ЕВТИМОВА.Цитат: B един от гробовете до дясната подбедрица са открити едри парчета от кожа, вероятно от ботушите на погребения.
Понеже винаги когато е възможно е хубаво при формиране на мнението да наслагваме артефакти и изобразително изкуство.
Описание: Изображения от книгата БЪЛГАРСКИ СРЕДНОВЕКОВНИ РИСУНКИ-ГРАФИТИ, Димитър Овчаров.
Личен архив графити от Плиска намерени в малка площадка
Описание: Артефакти на кукленски ботуши от Мощевая Балка
Описание: Артефакт от Добричкия музей( СРЕДНОВЕКОВИЕ VII–XIV В. СЛ. ХР.- номади ).Ботуша на война от амулета горе в дясно
Изображенията показват сходството с намерените ботуши и приемам еднаквостта им, както и потвърждение на думите на Яценко.
Описание: Възстановки от реконструктори.
На
се виждат полуботуши , имаме такъв вид в изобразителното изкуство но да погледнем и археологията за този тип полуботуши
Сивашовската гробова група е група на погребения в степната зона на Източна Европа, датирана между 6 век и началото на 8 век. винаги те се свързват с прабългарите и хазарите, макар че етническата им принадлежност не е установена със сигурност. Групата е наречена на село Сивашовка (Херсонска област, Украйна) където са открити няколко характерни гроба. Предполага се, че паметниците от Сивашовската и Перещепинската група са оставени от представители на различни социални групи в една и съща общност, като прещепинските се приписват на социалния елит, а сивашовските - на лица с по-нисък ранг.
Значи напълно логично е да търсим данни от тази група.
Описание:
Детайли обуви кочевников края на VI–VII в. и варианты ее реконструкции: 9–18 — Сивашское, погр. 2 кург. 2
източник: ДЕТАЛИ ОБУВИ ВОСТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ КОЧЕВНИКОВ VI–VII вв.- А.В. Комар (Киев)
В този си труд Комар дава цени сведения и реконст. на полуботушите вероятно носени от хората по нисък ранг. Данните, които дава са че ремъците са били с ширина около 1-1,5 см. Понеже нашата почва е много агресивна към подобни органични вещества не са ми известни находки от България, но са ми известни ужасно много малки токички и накрайници от музейните сборници, според които мен са с име от обувки. Описанието което дава е за полуботуши с височина около 15-20см. Вероятно този тип ботуши е бил един вид „домашни ботуши”- обувки, с които се намират в жилището или се използват за домашна работа. За това съдя от изобр. 10, на което тия полуботуши нямат изобразени ремъци.Но всички пак имат някаква разновидност на ползване и е напълно допустимо да се използват в умерени граници и в реконструкция. ни.
В труда си Французов Д.А. К РЕКОНСТРУКЦИИ ОБУВИ ПРАБОЛГАР СРЕДНЕГО ПОВОЛЖЯ (ПО АРХЕОЛОГИЧЕСКИМ ИСТОЧНИКАМ) потвърждава наличието на бисоки и ниски ботуши, така че за целите не е напълно приемлив вариант.
Ръкописа на византийския хронист Йоан Скилица, съхраняван в Мадридската библиотека.
Тука отново виждаме полу ботуши
Обувки : На тази миниатюра война със жълт кафтан е изобразена обувка с обувки.
Част от Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. стр. 143)
Вероятно са обувки с мека подметка от този тип
Източник: Хазарски костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук)
Подобна конструкция се вижда и на
Източник: КУЛЬТУРИ СТЕПЕЙ ЕВРАЗИИ ВТОРОЙ ПОЛОВИНИ И ТИСЯЧЕЛЕТИЯ Н.Э.
(ИЗ ИСТОРИИ КОСТЮМА)
Тезисы докладов III Международной археологической конференции 14-18 март 2000 г.
том.I
По тази причина приемам това за достоверно.
Описание: Кройки на обувки и ботущи по находки.
Източник: КЕС III.1-култура евразийска степей
Няма да се спирам върху споровете имало ли е или не дълги гащи.
Материал: Лен, вълна
Източник: Какопетрия, църква "Св. Никола", XIIв.
Да доста късничко от периода на изследванията, но дава добра база за сравнение и доказателство за устойчивост на облеклото. Прави впечатление, че кройката е сходна с тази находките на аланите, датирани от много по-ранен период.
Гащи.
Източник: Находки от Мощевая Балка
И кройката:
Източник: Хазарски костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук).
И една реконструкция:
И вариант на дълги тесни гащи, които се виждат на миниатюрата, на Скилица:
Източник: Омуртаг, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, 11 век.
Гащите са пристягане с тясно коланче към кръста.
Широки гащи
Стъклени пулове за игра с изображения на човек находка в Плиска
За съжаление нямам по детайлни снимки
Източник : езическа българия власт и общество
ХАЗАРСКИЙ КОСТЮМ И ЗАЩИТНОЕ ВООРУЖЕНИЕ IX В. ПО МАТЕРИАЛАМ ИЗОБРАЗИТЕЛЬНЫХ ИСТОЧНИКОВ. Фирсов Михаил Александрович
Друг комплекс за обуване: къси гащи под коляното и чорапи.
Според : Хазарски костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук).
Чорапите са се закрепвали за гащите чрез връзка и кукичка за колана на гащите.
Описание: Реконструкция на чорапи
Кройка на чорапите
И една реконструкция, показваща как се носят гащи и чорапи.
В АЛАНСКИЙ КОСТЮМ VIII- IX ВЕКОВ (по материали на скалните могилници Карачаево-О.В.Орфинская (Нижний Архыз), четем следното описание: (цитат) „Всички съхраняващи се в образците на музея на дрехите могат да бъдат разделени по признаци: 1 По половите принадлежности: Силуете женски и мъжкият аланский костюм от VIII—IX векове се отличават друг от друг: женското облекло схематично изглежда като целия прав угольник, закриваща фигура, мъжкото — като два треугольника, съединени остри углами в района на талии. на дрехите, характерни както за мъже, така и за жени: панталони, чулки, някои модели обуви и головни убори, са най-древните.
ПРЕВОД:В АЛАНСКИЙ КОСТЮМ VIII - IX век (по материали от скалните гробници на Карачаево - О.В.Орфинская (Нижний Архыз), четем следното описание: ( цитат ) "Всички, съхраняващи се в музея образци на дрехи, могат да бъдат разделени по критерии: 1. По полова принадлежност: на мъжки и женски дрехи.- като два триъгълника , свързани с остри ръбове около талията.Разделянето на дрехите за жени и мъже е показател за развитие на обществото.Общите форми на дрехите, характерни както за мъжете , така и за жените: панталони, чорапи, някои модели на обувки и шапки, са от най-древни времена. Ограниченото разнообразие на облеклото говори за определена консервативност на обществото.".
Тука има кратко описание на силуета на Аланския костюм. В Хазарски костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук), четем едно изключително ценно сведение. цитирам: „Особеното място в този ред заема костюм като най-важният показател за единството на материалната култура на народите на Хазарския каганата.
Ал-Истахри и Ибн Хаукал свидетелстват за това, че дрехите на хазарите са подобни на дрехите на съседните народи (см. [Гадло, 1979, с. 176]). На серебряното хазарско блюдо в сцената на единоборствата на две богатири можете да видите хазарски костюмен комплекс. Той се състои от распашного, приталенного, подпоясанного кафтана, запахнутого налево с отворотом по вороту, дълги штанове, заправленных в сапоги, и главен убор във вид повръзки (на един из персонаж). Оба борца одети в кафтани от еднакова тъкан, идентични и материал поясной дрехи.Възможно е тук да се изобразяват продукти от вносна шелка, както ал-Истахри и Ибн Хаукал посочват, че „хазарското облекло не се произвежда, а се изнася от различни страни, включително Рум (Византию), Закавказие и Джуджан (Горган)“ (цит. по [Гадло, 1979, с. 176]).
ПРЕВОД: „Специално място в този ред заема костюма, като ключов индикатор за единството на материалната култура на народите на Хазарския хаганат. Ал-Истахри и Ибн Хаукал показват, че облеклото на хазарите е подобно на облеклото на съседните народи (см. [Гадло, 1979, с. 176]).
На изобразената на сребърен хазарски поднос сцена, схватка на двама богатири, може да се види хазарският костюм. Той се състои от разкроен, втален на кръста кафтан, загърнат на ляво с отвор по врата, дълги панталони, подпъхнати в ботушите и лента на главата (на единия от персонажите). И двама герои са облечени в кафтани от една и съща тъкан, идентична е и материал на останалите дрехи. Възможно е да са изобразени изделия от вносна коприна, тъй като като Ал-Истахри и Ибн Хаукал наблягат на това, че „хазарите дрехи не се произвеждат, а те се внасят от различни страни, включително и Рум (Византия), Закавказието и Джурджан ( Горган) ” (цит. по [Гадло, 1979, с. 176]). В дадения случай арабските автори имат предвид именно тъканта, а не самите дрехи като готов продукт,
Знаем, че и ние сме съседи на хазарите, както и аланите, откъдето си вадя изводите, че това условие важи и за нас и аланите. Знаем, че при аланите има запазени находки, които могат да бъдат приложими и за нашия народ. Имаме и няколко изображения от Волжска България, които също ще помогнат за решаването на задачата ни.
В същия реферат четем: (цитат) Покрой северокавказских кафтанов соответствовал крою тюркской плечевой одежды. Особено изглежда този илюстриран кафтан, намерени в Мощевой Балке. Той сшит от иранской тъкани с изображение Сенмурва, но по тюркскому канону. Следва, че могилникът в Мощевой Балке се свързва с отбелязване на адыгския этнос. Това потвърждава единството на материалната култура на Хазарската империя, в което знание независимо от етническите принадлежности се е одевала в тюркския режим. Въпреки това покриването на холщовите халати на редовите общини, в съответствие с целия тюркски, се отличава с по-голяма сложност. В тюркском варианте перекидной стан съединявали с юбкой прямым швом малко по-долу линии талии.Клеш юбки достигна съответния кроем. В северокавказките же кафтаните юбка пришивали към състояние по линии талии, където допълнително събирали в сборки и част от тъканите произведения в излизащи на гръбнака „уголки“. Шовът, свързващ лиф и юбка, е отделен със специален кантом, който изпълнява не само декоративна, но и конструктивна функция. Тези особености на кроя, както и боковите разрези на юбката, смещени, според конструкциите, назад, се запазват в съвременното етнографско облекло на населението на Северен Кавказ."
ПРЕВОД:„Кройката на северокавказкия кафтан отговаря на тюркските дрехи. Особено нагледно това се илюстрира от кафтана, намерени в Мощевая Балка. Той е ушит от иранска тъкан с изображения на Сенмурв, но по тюркските канони. Необходимо е да се отбележи, че некропола в Мощевая балка се свързва с адигския етнос. Това потвърждава единството на материалната култура на Хазарската империя, в която знатните, независимо от етническата си принадлежност, са се обличали по тюрската мода. Въпреки това, кройката на обикновените дрехи от платно, в цялата съвместимост на тюркските, е по-сложна. В тюрския вариант горната част от дрехата съединяват с полата с прав шев малко под талията. Надолу полата се разкроява до достигане на състоянието на периферията.В северокавказкия кафтан полата пришивали към горната част по линията на талията, където допълнително се събирали и издигащите се на гърба „ъгли”. Шевът, съединяващ елечето и полата е обшит със специален кант, който изпълнява не само декоративна, но и конструктивна функция. Тези особености на кройката, така също и страничните цепки на полата, изменени според конструкцията, от преди, са запазени във втория етнографски костюм на населението на Северен Кавказ.
Одежды их — малки куртки, в то време как одежда хазар и булгар полные куртки» -арабскя пътешественик от Xв. Ибн-Хаукал в Книгата за пътищата и държавата.
Часть русов бреет бороды, а иные завивают ее, как гриву лошадей, и окрашивают ее в жълт цвят. Их одежда - къси куртки, а одежда хазар, булгар и печенегов - дълги, дългополые куртки от шелка, льна или шерсти» - ал-Идриси "Нузхат ал-муштак фи-хтирак ал-афак" ("Развлечение истомленного в странствии по области" , 1154г.
Всичко цитирано до момента дава цени на сведения за опит за реконструкция на костюма.
Източник: Находки от Мощевя Балка - Русия. Модели на кафтани.
И понеже често казвам, че български кафтан няма, ето малко изображения накафтани носени от тюрко и ирано говорящи народи. Просто това е много удобна и разпространена дреха.
„Тохарски дарители“, стенопис от 6 век, сл. Хр. От пещерите Кизил
Ермитаж. Фрески Пянджикента
В Древние тюрки: мъжки костюм в китайском искусстве. Сергей А. Яценко (Москва)
кафтан от централна азия (таджикистан)
Вземайки горните цитати, и фактите са посочени в тях, че костюмите са еднакви, и с доза спекулация на гледайки следната реконструкция, приемаме, че и българският костюм е бил такъв.
Конник от Хазарския каганат от българо-аланското семейство. Краят на ІХ, началото на Х век.
(Всадник Хазарского каганата из болгаро-аланской семьи. Конец IX - начало X вв.)
Дмитриевский археологически комплекс, катакомба № 52.
Източник: Източник ;както и Плетнева С.А. Очерки хазарской археологии
Рисунке О.Фёдорова, приведённом в книге С.А.Плетнёвой "Очерки хазарской археологии".
Българин, VIII-IX в. Реконструкция по материали от Болшей Тархановского могилника.
Рисунка Ор.Гасимова.
Източник: Съкровището от Перм-Волжка България.
В костюма на древните тюрки по Яценко Краята на полите и страните на предния отвор са обточени с широки ленти от по-скъпа тъкан в друг ярък и контрастиращ цвят. При висшата знат това обточването е от полихромна коприна и макар да битува сред иранските народи още от ахаменидско време, в периода отново е най-типично за облекото на Согд. Отсъствието на скъпи ирански полихромни коприни като основен фон, дори в дрехите на западните кагани (Сюаньцзан) и предпочитането на едноцветните и ярките облекла явно е свързано с определение на естетическите норми. Най–обикновените дрехи са без обърнати ревери на яката и са едноцветни, най-често червени. Обкантването е само в долния край на полите, които са и по-къси с дължина около коляното.Страните на халата са запасани наляво и закопчани с едно копче на корема отново согдийски модел, който има своите корени по тези земи още от ахаменидско време.
Блюдо с изображение на конник от полуостров Ямал- Аланин.
Имаме достатъчно основания за тезата, че това е и големият кафтан и щом е големият, да видим и кройките и вариантите им.
Понеже коприната е била много скъпа много често се е ползвала за декорация по ръбовете на дрехата. Кафтан от коприна са можели да си позволят само много богатите и влиятелни хора.
Като споменатите материали, да подчертаете вниманието и на градацията не сте в платовете. от долу на горе - вълна, коноп, лен и коприна.
Малко и за кройката
Източник: Хазарски костюм VII-X вв. Реферат: Целиковский Алексей (Кутлук);
Средневековый костюм на народа на Северного Кавказ. Очерки истории.
Катринките са много големи и ги давам като линкове
В изображение пише от къде е
Тук има и доста допълнителна информация за изработка, за желаещите да се запознаете.
И няколко реконструкции:
Наблюдаваме така характерното загръщане на лявата страна.
В Костюма на древните тюрки ( по Яценко ) четем: "Най–обикновените дрехи са без обърнати ревери на яката и са едноцветни, най-често червени. Обкантването е само в долния край на полите, които са и по-къси с дължина около коляното ."
Първоначално кафтана сцепен до кръста е вид долен кафтан и в по късен етап става горен оснвена дреха, просто поради промяната на бита и начина на живот нуждата от дреха се промени.
Сравняваме с:
Източник: Български войници изтребват византийци. Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана.
Източник: Ръкописа на византийския хронист Йоан Скилица, съхраняван в Мадридската библиотека.
Срещат се няколко изображения на хан Омуртаг. На тези изображения наблюдаваме точно такива костюми и моето мнение е, че това са по скоро парадни дрехи(долен кафтан), понеже не върви проста дреха да е от коприна или Хан Омуртаг да е с проста дреха .При дония кафтан имаме разрез до кръста закопчаван със съответния брой копчета.
Според Р. Рашев - Прабългарите 5-7 век. Цитат:"В етноса на племето българи е съставка от три етно-езични групи. Иранска,угорска и тюркска. Формирането му е извършено в рамките на хунския племенен съюз преди 375г., през II-IVв., когато това се е обособило като Смятам , че този вид костюм е останал имено от иранската етнос.
И за да видим, че този вид дреха (сцепена до кръста) е доста стара и разпространена в периода на ранното средновековие да разгледаме статутите от с.Стрекалово Хорольского уезда Полтавской губернии, датирани от 6-7 век. Въпреки това че статутките на български, те дават цени свеният за детайлите на степния костюм.
Източник : Плочката от Евксиноград - 7 век.
И периодът си е подходящ, а и се вижда този тип дреха как се закопчава.
-Копчето на дясната страна, а петлика на левата. Има няколко начина за закрепване на петлика и копчетата. Единият начин е да се закрепи на края на ревера(изобр. 25 и 24). Друг начин е, чрез така начечените жгути. Ръкавите са със дължина до връщане на пръстите.
Източник: КЕС III.1-култура евразийска степей
Източник: Богомилските паметници в Босна, Христина Милчева.
Тук се наблюдава също тази разновидност на костюма. Както и разкрояването и плисането на полата на този вид кафтан.
Източник: Ст. Станчев и Стеф. Иванов. - Некрополът до Нови пазар /Българска академия на науките/
В този труд авторите по много интересен начин не показват верен костюм чрез наслагване на находки с изобразително изкуство.
Как са се носили дрехите :Культуры Евразийских степей второй половины I тысячелетия н.э. (Из истории костюма) Том 1.Самара, 2001, четем (цитат) :За пример от мъжете неограбени погребения от Мощевая Балк, в комплекса дрехи са намерени: Горен кафтан подплатен с кожа, долен кафтан, панталон, чорапи, обувки и шапка. Копринено долно бельо са имали само много богатите хора т.е. едновременно при тях е възможно да бъдат облечени с три горни дрехи: горен кафтан, долен кафтан и широка риза .Тоест кафтан върху кафтан според времето.
В Древние тюрки: мъжки костюм в китайском искусстве. Сергей А. Яценко (Москва)
виждаме и двата вида костюми, явно много разпространени в степта.
А като говорим за устойчивост на костюма, ще си позволим да покажем и това.
Източник: Калояново погребение от църквата 40 света мъченици - В.Търново -"Калояновото погребение - технико-лабораторни изследвания".
Приликата е огромна и това, че е облекло на високопоставена персона ме убеждава в тезата, че това е вид парадно облекло с характерните украси по реверите и ръкавите.
Смятам, че именно тези украси на костюмите са характерни на родовете и национален признак за принадлежност. А материята е признак за богатството на персонажа.Няколко думи и за самата украса. Обточвали са се отворите и краищата на дрехата, както и маншета на ръкава и се поставят украса на ръката над лакътя. Много често се среща и якичка тип"столче". Обкантват се всички ръбове, целта е освен естетически, а и по този начин се избягва и разнищването на основния плат. Украсата е от скъп плат най- често коприна но е възможно и да е от цената на животинска кожа. Видът на украсата показва освен статуса в рода, а и също родовата собственост .
Цитат от Костюма на древните тюрки (по Яценко): " Облеклото на знатните тюрки се състои от: 1.Долна риза(долен кафтан) с дълги набрани ръкави и обточване по отваряне на яката и маншетите, твърде подобни на носените от всички ирански народи туники ;"
Според мен това е имено кафтан със сцепване до кръста.
За през студените сезони се е ползвал и кожух. Харетерното на тези връхни дрехи от Кавказ е, че кожата е обличана с плат като лен, коноп или коприна без оформяне на ревери и подгъви от кожата , вероятно с цел запазването им и по леното поддържане.
Иточник: : КЕС III.1-култура евразийска степей
Описание: Артефакт на кожух от Мощевая Балка
Ще спомена само и текста където император Нокифор Фока нарича цар Петър „…облечен в кожух кожогризец“, Писмено доказателство, че се е ползвал кожух.
Артефакт на кожух от Мощевая Балка
Древние тюрки: мъжки костюм в китайското изкуство. Сергей А. Яценко (Москва)
Източник : Част от Миниатюра от Менологията на император Василий II от XI-ти век. Библиотека на Ватикана. (История на България. Том 2. Първа българска държава. Изд. на БАН, София, 1981. )
Могильник Подорванная Балка (находка В.Н. Каминского, И.В.Каминской)
Източник: "Калояновото погребение - технико-лабораторни изследвания".
На мен много ми прилича на това от Мощевая Балка:
и още един вид шапки
Източник: КЕС III.1-култура евразийска степей
Смятам, че това е основната форма на шапките поради факта, че шапката се използва според мен и за подшлемник и е логично да повторите формата на шлема.
Друг вид покривало за главата се споменава в 66-и отговор на папа Николай I, че българите носили на главата си превръзка(кърпа?) от ленен плат.
: Ръкописа на византийския хронист Йоан Скилица, съхраняван в Мадридската библиотека.
Това под шапката на Омуртаг е или има тази повезка или моята фантазия, преценете си сами.Но за мен лично това е имено въпросната повезка.
И пак за повезката : елемент от колана украса. Открит в верхосалтовски гроб, отнасящ се към салтовия културен слой - Хазарски хаганат. Който е смес от хазари, българи, алани, яси и др. тюрски и ирано говорящи народи. Датировка 9-10 век.
: КУЛЬТУРЫ СТЕПЕЙ ЕВРАЗИИ ВТОРОЙ ПОЛОВИНЫ И ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ Н.Э.(ИЗ ИСТОРИИ КОСТЮМА)
Тезисы докладов III Международной археологической конференции 14-18 март 2000 г.том. II
На номер 5 се вижда повезката и начина и на носене
При наличие на нови данни, ще нанеса и съответните корекции